Незабрава [Nezabrava]

Налей ми вино в чаша тънкостенна

и приседни с усмивка неизменна.

Любими, ти навярно имаш право –

сърцето свойта участ заслужава.

И някак си привиква с туй човекът,

крещи от тишина, мълчи от екот.

Дали позор ще срещнеш, или слава –

сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго глътката резлива,

безсмъртната любов из нас разлива.

Не можеш дълго, е, до гроб тогава,

сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,

спокойна ще дочакам всеки жребий.

Сърцето всеки жребий заслужава,

но не забрава, ах, но не забрава.

Сърцето всеки жребий заслужава,

но не забрава, но не забрава.