Never Love Again [Bulgarian translation]

Бих могъл да съм с всяка друга, избирам теб.

Въпреки това, не бива да се оправдавам, че се възползвах от теб,

но никой не знае през какво преминавам, за това те използвах.

Ако трябва да съм честен, не знам какво бих правил ако те изгубя,

за това отказвам (да те изгубя). Може да ми хлопа дъската,

но мисля, че съм все по-търпелив към теб.

Защото в един момент крещя "майната ти",

а в следващ си взимам думите назад.

Но ситуацията е назряла, да, усещам те,

когато стоиш пред мен напълно открита, веднага щом ти сваля блузата.

Толкова е трудно да ти се устои, побъркваш ме.

Приятелите ми казват, че не си за мен, глупости!

Никога няма да обичам отново,

така както обичах теб.

Намери ли някой друг?

И с него ли правиш същото (като с мен)?

Защото помня, когато

още помня, когато беше моя, да.

Бяхме неразделни по едно време, да.

Знаеш, че любовта ми към теб беше безсмъртна, да.

Беше винаги до мен.

Понякога имам чувството, че ти си всичко което имам.

За това се опитвам да те задържа за колкото може по-дълго.

Но ти ме искаш само заради парите ми, за това те увих в найлон.

По дяволите, говориш че ме харесваш,

но ако не бяха парите ми

не би била моя. Изминаха много празни

дни, в които аз бях като замаян и не можех

да се съвзема от тази рутина, а ти ми идваше в повече.

Мога да поема само по малко от теб, наведнъж.

Защото прекалено много от теб ми е трудно да преглътна.

Трябва да те взимам на дози, но когато не си до мен

се треса в конвулсии и тревожност от раздялата, защото може би сме си най-близки.

Да, бебче, няма надежда за нас. Не правим ли ужасна

комбинация? Знаем, все едно си играем с експлозиви и е

доста опасно, но мозъкът ми е хипнотизиран.

Такова разнообразие от емоции...

Мигрена, защо по дяволите взимам МОТРИН?

Ибупрофенът не действа.

А ти си ми лекарството, което ми е необходимо, когато съм сломен.

А всичко ще отиде по дяволите всеки момент, знам си.

Никога няма да обичам отново,

така както обичах теб.

Намери ли някой друг?

И с него ли правиш същото (като с мен)?

Защото помня , когато

още помня, когато беше моя, да.

Бяхме неразделни по едно време, да.

Знаеш, че любовта ми към теб беше безсмъртна, да.

Беше винаги до мен.

Падам спираловидно надолу, защото съм прекалено глупав да те зарежа.

Главата ми е замъглена от заблуда, но всъщност

когато легна да спя и започна да броя овце,

ще се промъкнеш навън,

защото всеки път когато се обърна, ти бягаш от мен.

Ти си моят ксанакс и валиум, аз съм пристрастен, а ти умееш добре да ми влияеш лошо.

Ти си моят навик, все едно те намерих в шкафа,

но не мога да те разпечатам, защото си със специална опаковка.

Подлец и приятел, така се чувствам край теб.

Ужасно е, винаги когато те загубех, сякаш беше до мен.

А сега хвърлям мебелите и удрям стените, заради

всичко през което преминавам.

Колко пъти ме прецака!

Но пък усещането, което изпитвах когато си го върнех...

Заклех се във вярност, и дадох обещание на БОГ.

Мислех, че ме обичаш, но ти се опита да ме убиеш, приключвам с теб.

Спри да се обаждаш, недостъпен - така реагирам и на

амбиенът и тиленолът също.

Майната ви на всички

Шибана кучка.

Аз и ти приключихме.