Кой в тебе вярва,
Кой ти тялото усеща,
Да те лъже наивно
Не знае никой както аз.
Да ти гласа не чува
и да си обърне главата
като ми гледаш лицето, знае ли,
знае ли някой като мен?
Припев 1
О, аз мога да те
върна от края на света,
единствено, за своята лудост
малко да ти платя...
Също съм и луд, и горд.
Кой в тебе вярва,
Кой ти тялото усеща,
Да те лъже наивно
Не знае никой както аз.
Да ти гласа не чува
и да си обърне главата
като ми гледаш лицето, знае ли,
знае ли някой като мен?
Припев 2
О, аз мога да те
върна от края на света,
единствено, за своята лудост
малко да ти платя...
Също съм и луд, и горд от това.
О, ти би [отишла] по-далеч, но винаги се връщаш,
но нямаш къде,
А и сама не можеш това да схванеш.
Само Бог знае, че без тебе не мога,
а страдам като сме заедно.
Твоят път към мен е
като мляко разлят,
и всички твои откровения
никой не знае като мен.
Боже, не е така, знам,
но не знам какво се случва.
Колкото повече те познавам, като пръст
всичко ми е по-тежко.