Goodnight Saigon [Bulgarian translation]

Запознахме се като сродни души във флота,

приключихме като пациенти в институция за душевно болни.

И бяхме наострени, като ножове наточени.

Да си заложим животите бяхме толкова нахъсани.

Настъпвахме неудържимо, като коне неопитомени,

и в чували приключвахме, като номерирани трупове 'пременени' .

Бързо се научавахме да се придвижваме

с малко товар.

Оръжията ни тежки бяха добре заредени, за сметка на това-стомасите ни бяха залепени.

Нямахме домашен фронт, похвали и окуражения.

Изпращаха ни списания, осигуряваха ни Боб Хоуп като забавление.

Окопавахме се дълбоко и стреляхме без предупреждение,

и на Господ Бог се молехме, с цялата си мощ.

Не притежавахме камери, да заснемем пейзажа край нас..

Замайващата цигара си подавахме,

и въртяхме си касетите на Доорс.

А беше тъй тъмно, толкова непрогледно през нощта, че се притискахме един към друг, като брата до брат си.

На майките си обещавахме писма.

Сетне, всички падахме заедно.

Заявявахме, че всички ще загинем като един.

Спомнете си 'Чарли' .

Спомнете си 'Бейкър' .

Детството напускаше момчетата с всеки минат метър.

И кой бе крив?!

И кой бе прав?

Нямаше значение в боя корав.

През деня ние всичко държахме в нашата длан, то се знаеше..

Те пък владееха нощта, а тя сякаш цели шест седмици траеше..

Ние контролирахме бреговата линия, а те държаха високите части..

И те бяха нащрек, бяха силно настървени,

дочуваха бученето на моторите ни,

брояха завъртанията на перките,

и само ни чакаха.