О, бедничка любов моя,
заличена от сърцето,
няма отново да тръгна да те търся.
Ако душата ми се свлече на земята,
вече няма да е война,
а скучно примирие помежду ни.
Вече виждано,
приключено –
знам чудесно какво ще стане.
Вече изречено,
отминало,
превъзмогнато за свое собствено добро.
Виж, вечно си говоря сама,
не се смея, в облаците се не рея –
не знам какво повече да ти кажа.
Погледни напред – животът е пред теб –
о, не, още не е приключил;
не ме моли повече да те изслушвам.
Вече виждано,
изживяно –
знам чудесно какво ще стане.
Вече сторено,
отминало,
превъзмогнато за собствено добро.
Не, не се опитвай да ми навлечеш неприятности;
хайде, не плачи – вече няма смисъл.
Пак ти казвам – отивам си още тук и сега,
а ти, а ти, а ти
ще трябва да се оправяш сам!
А аз, а аз, а аз
искам да остана сама
веднъж завинаги!
Виж, с течението на годините
щетите си проличават –
изгарят ти душата, ако изобщо имаш такава.
Погледни хубаво тия дълбоки рани,
тъй изгладени и закръглени –
отдавна вече са зараснали.
Вече виждано,
приключено –
знам чудесно какво ще стане.
Вече сторено,
отминало,
превъзмогнато за свое собствено добро.
Не, не се опитвай да ми навлечеш неприятности;
хайде, не плачи – вече няма смисъл.
Пак ти казвам – отивам си още тук и сега,
а ти, а ти, а ти
ще трябва да се оправяш сам!
А аз, а аз, а аз
искам да остана сама
веднъж завинаги!
Няма да се върна… (×4)