Drvena pesma [Bulgarian translation]

Сънувах тази нощ никога непрежалими неща.

Моето дървено конче,

въжето и звука на колелата му.

Звънът на камбаните на Цветница...

Зад мен верният ми Санчо Панса

в похода ни срещу Злото.

Сънувах още и своята първа тамбура.

Как като нощна дама

от южен Амстердам,

от витрината мен, момчето, съблазнява.

Подтиква ме на смъртен грях.

Къде е расло това дърво, от кого е издялано?

Дали под него някой, някога се е целувал?

Защо в него е изворът на всички мои песни?

Дали е знаел това този, който го е сътворил?

Къде е расло това дърво,н а какви хълмове?

Дали един и същи дъжд ни е поливал като млади?

Кой му счупи клоните? Проклет да е.

Коя ръка запали листата му наесен? Само ако знаех...

Сънувах после кревата, целият в дантели.

Бясната игра на огъня,

затворените прозорци.

Над главите инкрустираната роза,

под която се прегръщахме.

Сънувах ковчег - черен, окован в сребро.

Ноември, мъгла...

И лица на скъпи хора.

Малка лодка чака на пристанището,

да ме отведе във вечността...

Къде е расло това дърво, срещу какви ветрове?

Дали под него някой, за някого е плакал?

Защо го удари гръм? Проклятие!

Кой си плю на ръцете и го повали?

О, любов моя, защо ме събуди?

Бях толкова близо от другата страна.

"Крие" се едно дърво в гърдите ми.

Къде ли ще поникне нещо от това семе?

Дали ще разберa...